pixel

Лепене на плочки с материали на Isomat

Последните години керамичните плочки заместват все повече останалите покрития за подове и стени. Високото качество и естетиката им заедно с лесния начин на полагане и поддържане, са основните причини керамичните плочки да са на върха на предпочитанията на потребителите.

Същевременно се увеличиха и изискванията за материалите с които се полагат, лепилата и фугите. Появиха се и нови по-специфични условия за полагането им, като основи от гипскартон, подово отопление и др.

Забележително е, че фугата между плочките, от „нужно зло” се превърна в декоративен елемент, който „показва” плочката и стана необходимост за естетична съвършеност на крайната повърхност.

Системата за лепене на плочките на ISOMAT включва една голяма гама от лепила, за плочки, мрамори, гранити, естествени камъни и др., циментови фуги в 34 цвята, епоксидни фуги, препарати за почистване и хидроизолация,  осигурявайки максимално добро техническо решение за всеки проблем при полагането и перфектен краен резултат.

Обща информация за стандартизация на лепилата
ISOMAT, следвайки развитието в областта на полагането на плочки, адаптира и категоризира продуктите си спрямо европейските стандарти и норми.

Искайки правилното и своевремено информиране на клиентите си, предлагаме обяснение на символите, които се ползват от европейските стандарти и норми.

В следните таблици се показват категориите, които определя стандарта EN 12004 за лепилата на циментова основа.

ПРОЕКТИРАНЕ НА ПОЛАГАНЕТО НА ПЛОЧКИ

Основни принципи на проектирането
Използвайте колкото може повече цели плочки, намалявайки рязането. Почнете полагането с цели плочки от местата, които се виждат, като основата на ваната, стената срещу вратата и т.н.. Избягвайте колкото е възможно, рязането на плочки на много малки ширини или триъгълна форма.

1 Подът
а) Правоъгълен под или леко неправилен (трапецовиден) под

В случай на правоъгълен или леко неправилен под, идеално е да започнете от по-видимата страна и да приключите на отсрещната страна с рязане, което няма да е по-малко от половината (0,5) на размера на плочката. След като премерите плочките и желаната ширина на фугата начертайте плочките върху чертеж, който може да направите върху милиметрова хартия

Пример 1: Дължина на страната 360 cm. Размер на плочката и фугата 33,6 cm (както преди) 360 : 33,6 = 10,71. т.е ще се ползват 10 цели плочки и една с ширина равна на 0,71 от началния размер. (0,71 X 33,3 = 23,64 cm).

Пример 2: Дължина 305 cm. Ръзмерът на плочката и фугата 33,6 cm(както преди). 305 : 33,6 = 9,07. т.е. ще се ползват 9 цели плочки и една с ширина равна на 0,07 на началния размер (0,07 X 33,3 = 2,33 cm).

Във втория пример, почнете полагането от центъра на пространството (допирна точка на диагоналите) и положете плочките от центъра към края. Накрая ще получим 305 : 2 = 152,5 (половината дължина на повърхността) 152,5 : 33,6 = 4,53. Ще се положат върху всяка половина 4 цели плочки и една с ширина равна на 0,53 от началния размер (0,53 X 33,3 = 17,65 cm).

Така избягвате полагането на една много тясна плочка с ширина 2,33 cm. Накрая може да получим повече рязяния, но крайния резултат е по-добър.

б) Неправоъгълни подове
В този случай обикновено е трудно да избегнете полагането на ъглови плочки. Ако на пода има 2 страни перпендикулярни помежду си, започнете полагането от ъгъла, който образуват тези страни.

Ако няма перпендикулярни помежду си страни, което е и най-лошия случай, почнете полагането от тази страна на пода, където се намира вратата на помещението или вратата на балкона.

ПОДГОТОВКА НА ОСНОВАТА

Подготовката на основата представлява една от най-важните стъпки в процеса на лепене на плочките и трябва да предприемете следните стъпки:

1. Почистване
Почистете добре повърхността от прах, мазнини, остатъци, стари лепила и др. така че да е възможна по добрата адхезия на лепилото. Доброто почистване ще ви покаже състоянието на основата и нестабилните или неравни участъци, които ще определят и следващите ви действия. Нестабилните места трябва да се поправят.  Същото важи и за недобре залепени плочки или всякъкви неща които могат да ви създадат проблеми.

2. Грундиране – Стабилизация на основата
В случаите при които основата ви е от дърво, гипскартон, панели или метал, същите трябва да са стабилизирани по най-добрия начин, защото вибрацийте които вероятно ще се пренесат  е възможно да създадат проблеми върху залепените плочки.
Ако имате абсорбираща основа, като дърво, гипскартон, гипсова мазилка и др., препоръчва се грундиране с UNI-PRIMER така че да се намали абсорбацията. Това спомага против бързото съсъхване на лепилото, което води до намаляване на неговата якост.

3. Подравняване – Нивелиране
В този стадий трябва да проверите нивелацията на основата, например вътрешни подове, стени и др. или при наклони като подове на тераси бани. Избягвайте полагането на плочки директно върху тухлени стени, защото поради неравната им повърхност може от едната страна на плочката да не се положи лепило а съответно от другата страна да се сложи по-голямо количество лепило за да се нивелира крайната повърхност. Начина по който става нивелирането зависи от това дали трябва да стане върху под или стена, както и от вида на основата. Специалните изисквания на основата се показват в таблицата, която следва.

ТАБЛИЦА ЗА ПОДГОТОВКА НА ОСНОВИТЕ

ПОЛАГАНЕ НА ПЛОЧКИ

1. Смесване на лепилото
За смесването на лепилото ще ви трябва една чиста кофа. Прибавете в кофата предвиденото количество вода което е описано на опаковката на лепилото което сте избрали и при непрекъснато бъркане добавете самото лепило. Смесването става с електрически миксер на ниски обороти и продължава докато се получи  хомогенна смес, без бучки. В случаи на малки по количества смесвания, може да използвате шпакла или мистрия. Оставете лепилото около десет минути да узрее и след това го разбъркайте пак.  Готовата лепилна смес може да престои в кофата около 4 часа. При необходимост ползвайте еластично лепило (тераси, подово отопление, гипскартон и др.).

2. Лепене на плочките
За нанасянето на лепилото ще ви трябва назъбена маламашка, големината и размера на гребена зависят от основата, размера и вида на плочките. Колкото е по-груба основата и е по-голяма плочката, толкова по-голям трябва да е гребена на маламашката.

2.1 Лепене на цели плочки
Започнете от местата където сте планирали да положите цели плочки и оставете за накрая местата където ще се положат рязани парчета. Използвайте равната страна на маламашката. С наклон под 45° положете лепилото. Набраздете лепилото с гребена на маламашката. След 20-30 минути върху лепилото се образува кора. Тази “кора” пречи за добрата адхезия на плочките с основата. При този случай, материала трябва да се отстрани и да се положи отново. По време на полагането на плочките, внимавайте да не се свличат по лепилото. Положете ги точно и ги притиснете с леко почукване за да постигнат крайното си положение, като внимавате лепилото да е покрило цялата долна част на плочките. Положете плочките, като с помоща на кръсчета за фуги фиксирайте желаната ширина. Ползвайте нивелир за да контролирате подравняването и желания наклон на плочките и с помощта на гумен чук, леко почуквайте по плочките до достигане на желаното положение.

2.2 Лепене на рязани плочки
След като положите целите плочки, маркирайте и нарежете останалите парчета. Пренесете тези ширини върху една цяла плочка и маркирайте с молив. След това с помоща на нивелира маркирайте с молив права линия, която свързва двете точки. Плочките, които сте маркирали, режете внимателно с машина за плочки, като внимавате рязаните  остри ръбове да не ви наранят. При случай, че трябва да срежете малки парченца от плочката, може да го направите и с помощта на флекс или клещи. За специални изпълнения, като полагане на места за канализация или водопровод, съществуват специални инструменти (чашки), които се слагат на електрически инструменти и отварят кръгли дупки. Като алтернатива може да ползвате и обикновена бормашина, внимавайки да не счупите плочките.

ФУГИРАНЕ НА ПЛОЧКИ
Първоначално фугите трябва да се почистят много добре, така че да има най-добра адхезия. Внимателно отстранете кръсчетата за фуги, които сте ползвали при лепенето, както и всички остатъци по плочките (лепило, дюбели и др.). С мокра гъба изчистете плочките, но внимавайте да не се пълнят фугите с вода. За да направите фугираща смес използвайте същия начин по който направихте лепилото. Използвайте за целта чиста кофа. Сложете чиста вода и след това добавете фугиращата прах. За смесването използвайте електрическа бъркалка с ниски обороти. При забъркване на по-малки количества използвайте шпакла или мистрия.

1. Фугиране на стена
Използвайте фуга MULTIFILL 0-5 при фугиране по стени. С диагонални движения на маламашка с гума нанесете фугиращата смес при наклон 45° на маламашката към повърхността. Отстранете остатъка също с диагонални движения при наклон 90° на маламашката към плочките. Ако резултатът не ви задоволява повторете отново процедурата след 20 мин. След като почне да изсъхва фугата почистете повърхността  с леко влажна гъба, като оформите фугата. Внимавайте гъбата да не е много мокра за да не се размие фугата. Направете финално почистване с влажен плат, за да се отстранят остатъците от фугата и да се оформи крайния вид на фугата.

2. Фугиране на под
На пода направете частично леене на фугата MULTIFIL 3-15 върху плочките и с помоща на гумeна шпатула положете материала върху цялата повърхност с диагонални движения.  Отстранете остатъка със същия инструмент и със същите диагонални движения. При случай ,че резултата не ви задоволява напълно повторете процеса след 20-30 минути. След като почне да изсъхва фугата почистете повърхността с леко влажна гъба. Внимавайте гъбата да не е прекалена мокра за да не се размие фугата. Направете финално почистване с влажен плат, за да се отстранят остатъците от фугата, върху плочките и да се оформи крайния вид на фугата.

За контакти и повече информация – Изомат Интернешънал.

Може да харесате още...

Izolacii.eu